неделя, 7 юни 2009 г.

ГЕРБ и разказ с неочакван край...

Снощи успях да гледам по БТВ пресконференцията на ГЕРБ и няколко минути след като свърши вече знаех какво ще говорят останалите. Аз харесвам тази партия, но единственото което се върти в главата ми е, че Бойко Борисов ще бъде сам в борбата си срещу всичко негативно, което му предстои. Омръзна ми да гледам едни и същи хора вече 20 години, отегчени от тъпотията и скуката в ежедневието им и повтарящи колко им е трудно и тежко да работят за България. Но затова пък не искат да си сменят работата и да се върнат към професиите си( ако имат изобщо). На всичкото отгоре нямат сили да си мръднат задниците си и да помислят за нещо позитивно, а имат сили да говорят и пишат елементарно неприятни думи за който и да е, само да не са те. Доста наивно и първосигнално подходиха левите партии с негативната си кампания и това със сигурност ще се върне като бумеранг към тях още на следващото гласуване, защото колкото и да сме свикнали с негативизма благодарение на тях и просташката медийна кампания, която водят, те просто ще загубят последните наченки на някакво доверие от нови избиратели. Ако аз нямам мнение и се чудя кой да избера, то на мен не ми е нужно да ми обясняват колко лош е един и колко зъл е друг. Предпочитам ясна позиция и намерения за това, което се очаква от тях. Какво получават хората насреща? Едно голямо нищо. Не ми е нужно да ми обясняват за какво не им е стигнало времето, искам да виждам резултати. Искам да не разбивам колата си по пътищата, искам да имам шанс да постигна всичко, което мога да правя, искам детето ми да живее в държава управлявана от българи, а не от купено малцинство, което първо притежава и управлява държавата, а после твърди от борда на яхтата, че е унижавано и малтретирано. Да, и аз искам летяща чиния, но карам Фиат, защото него мога да си позволя...и защото съм се блъскал достатъчно дълго време за да го притежавам. Не, че не е колкото джобните на някои политици, но аз не съм достатъчно злобен за да мисля за това, че някой има повече от мен а и завистта не е била никога част от мен...

понеделник, 27 април 2009 г.

Другата България по БТВ или как се живее на социални помощи в чужбина

Изключително неприятно впечатление направиха на цялото ми семейство последните епизоди на "Другата България". Не мисля, че това е предаване, което трябва да дава един неподходящ пример, а точно обратното, защото основните лица с които ни занимаваха бяха хора на възраст с деца, без работа, живеещи на социални помощи и твъдящи колко много обичат родината си, но не искат да се връщат, защото там е топличко, не работят, получават помощи и твърдят, че са успяли. Това е наистина мечта за всеки българин - като се събуди да има до възглавницата пари за кафе и цигари...какво му трябва на човек и какво още да иска от живота...Всеки си има избор в живота, за съжаление не мисля, че това е правилно и съм убеден, че ако се опитат тези хора наистина могат да успеят, защото имат много повече въможности за реализация на местата, където живеят. Нищо лично, изборът е техен.